Родината на орехите е Югоизточна Европа и Западна и Централна Азия. У нас орехът е разпространен на територията на цялата страна. Ореховото дърво достига височина до 20 и повече метра, а продължителността му на живот достига над 100, а понякога до 300 години. Плодовете на ореха също се наричат орехи.
Орехът има голямо стопанско значение поради широкото приложение, което намира.
В ореховите ядки има голямо съдържание на белтъчни вещества, витамини и мазнини, те съдържат около 17% белтъчини, до 70% мазнини, по-голям процент, от които са ненаситени, както и витамините А, Е, С, В1, В6, В9. Богати са на сяра, йод, цинк, калий, фосфор. Имат голямо съдържание на фибри. Ядките се препоръчват при дефицит на желязо и кобалт, също така  за профилактика и лечение на атеросклерозата.
Листата на ореха също притежават полезни свойства, а характерният им аромат се дължи на на съдържащият се в тях юлгон. Зелените обвивки на ореховите плодове съдържат витамин С, плодови киселини, дъбилни вещества, инозид, хидроюглон и др. В българската народна медицина листата на ореха се използват при стомашни и чревни болки, диария, възпаление на лимфните жлези, нередовна менструация, хемороиди и др. Също така се препоръчват за външни промивки при кожни болести, кожни рани. Ореховите листа под форма на дрога имат болкоуспокоително и противовъзпалително действие при възпаление на венците, възпаление на лимфните възли, гастроентерити, диарии.
Орехът се отглежда и заради своята дървесина, която се отличава с голяма здравина, твърдост и характерен цвят.